Autism spectrum disorders (ASD)
Разстройства от аутистичния спектър (ASD) е термин за група разстройства в развитието. Въпреки че аутизмът може да бъде диагностициран на всяка възраст, е възприето да се казва, че е „разстройство на развитието“, тъй като симптомите обикновено се появяват през първите две години от живота. Терминът „спектър“ отразява богатото разнообразие от прояви, симптоми, изявени силни страни и нива на увреждане, които пациентите може да имат. Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) включват диагнозите за аутизъм, синдром на Аспергер и первазивни разстройства на развитието без друга спецификация (например атипичния аутизъм).
Какви са основните разстройства от аутистичния спектър?
Според класификациите на психичните заболявания DSM–5 (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders), ръководство, което се издава от Американската психиатрична асоциация, за хората с ASD са характерни три основни групи симптоми:
- Нарушенияв социалните взаимоотношения:
- Неспособност за управление на социалните контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, мимика, зрителен контакт);
- Неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства);
- Несподеляне на интереси или чувства с другите;
- Липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване, изглежда така, сякаш гледат на другите хора като на предмети).
- Нарушения на речта и езика:
- Речта липсва или е неразбираема за околните;
- Липсва компенсация на вербалната реч с мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите;
- Стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизъм, ехолалия (спонтанно механично повтаряне на чужди думи или изречения, без разбиране на казаното), изговаряне на мисли на глас.
- Повтарящи се, стереотипни действия:
- Стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти);
- Стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане);
- Занимаване с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, части на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания.
По данни за САЩ от 2018г. от CDC’sAutismandDevelopmentalDisabilitiesMonitoring(ADDM) Network1 от 59 (1,7%) деца на 8 годишна възраст страда от ASDкато честотата при момчета е 4 пъти по-висока, в сравнение с момичета.
Как се диагностицира ASD?
Все по-често лекарите поставят диагноза за ASDоще в ранна детска възраст, взимайки предвид поведенческите прояви и менталното развитие на детето. Част от симптомите се проявяват още на втората година. До три-годишна възраст тези симптоми често могат да бъдат забелязани от родителите или при стандартни профилактични прегледи от лекар. При по-големи деца нужда от преглед и оценка на възможността за наличие на ASDобикновено възниква при наблюдение на родители и учители за поведението, комуникативните и социални прояви на детето.
Ранен скрининг за ASDсе препоръчва при деца, попадащи в рискова група. Такива са:
- Деца, които имат брат, сестра или други близки роднини с ASD;
- Деца с поведение, присъщо на ASD;
- Деца, родени преждевременно и под нормалното тегло при раждане;
Диагнозата на ASDпри възрастни е сравнително трудна и все още е в процес на развитие. В тези случаи някои от симптомите на ASDможе да се припокриват със симптоми на различни психиатрични и неврологични заболявания, като шизофрения, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Това затруднява допълнително поставянето на правилната диагноза. Въпреки това, диагностицирането на ASDв зряла възраст може да помогне на човек да си обясни затруднения в миналото, да идентифицира силните си страни и да потърси нужната помощ.
С подобряване на диагностиката на ASDсе наблюдава и нарастване на броя на документираните случаи. Епидемиологични проучвания от извадка с деца, родени между 1950 и 1970 година, показват 0,12% на случаи с ASD. През 2008 тази стойност скача на 1,1%, а към настоящия момент на 1,7%.
Рискови фактори
Проучванията показват, че при еднояйчни близнаци, ако едно от децата има ASD, другото ще бъде засегнато в 36-95% от случаите. При разнояйчни близнаци, ако едното дете има ASD, другото е засегнато в 0-31% от случаите.
Родители, които имат дете с ASD, имат шанс между 2%–18% да имат второ дете, което също да е засегнато.
Разстройство от аутистичния спектър се развива по-често при хора, които имат някаква генетична или хромозомна аномалия. Около 10% от децата с аутизъм имат също синдром на Даун, чуплива Х хромозома, туберозна склероза или друга хромозомна или генетична аномалия.
Около половината (44%) от децата с ASDимат средни и над средни интелектуални способности.
Деца на по-възрастни родители са с по-висок риск да развият ASD. Малък процент от децата, които са родени преждевременно или с ниско тегло при раждане са с по-висок риск от ASD.
Обикновено ASDсе съчетава с други разстройва в развитието или психиатрични, неврологични, хромозомни и генетични диагнози. Съчетаването на ASDс друга различна диагноза е в 83% от случаите. Паралелното наличие на една или повече психиатрични диагнози е в 10% от случаите.
Lessonkids 